Сделката за нови бронирани машини е с по-голяма добавена стойност за България

СОФИЯ, България (Bulgarianmilitary.com) – Противно на очакванията (най-вече на обществените) най-коментираната военна сделка в България, тази за покупката на нови бойни изтребители е с най-малка добавена стойност за държавата. Исторически погледнато, България въобще не е била развита в самолетостроенето, било то цивилно или военно. ДНК-то на нашата народопсихология ни структурира да се радваме на „нещо лъскаво“, „нещо ново“, „нещо скъпо“ и „нещо германско“. Още от сега правя една бележка – последното няма да е валидно в сделката за новите бойни изтребители, защото логичното мислене ни води до избора на два вида изтребители – SAAB Gripen и F-16 Block 72.

По неясни за мен причини, българските колеги журналисти и общество значително се интересува от именно тази военна сделка, която на практика е с най-малката добавена стойност за България. Анализирайки този факт в коментарите и мнението на нашите съграждани, за пореден път се потвърждава една стара максима – „дай на човек хляб и зрелище“.

България ще похарчи общо в следващите години приблизително 4 млрд. лева за обновяване на военното оборудване, като само 1.8 млрд. са пряко свързани с военновъздушните ни сили. Останалите 2.2 млрд. лева са предвидени за нови бронирани машини и два патрулни кораба. Именно тези две сделки имат по-голямо значение за нас като българи, като общество и като част от някакъв икономически прогрес.
В тези две области на военното машиностроене държавата ни има както исторически, така и производствени традиции. Именно поради тези причини внимателно се опитвам да проследя и анализирам, както политическите изказвания, така и бизнес комуникацията на национално ниво, от евентуалните изпълнители по проектите.

Съвсем на скоро, г-н Ран Раколайнен, който е вицепрезидент на финландската компания “Patria” (фирмата участва в търга за нова бронирана техника) даде едно интервю за българските медии в което каза, цитирам: „Ако нашето предложение за бронирана машина бъде избрано, то със сигурност ще отговоря на краткосрочните и дългосрочни нужди на армията. Ще може да си го позволите, а освен това ще дава възможност машината да бъде развивана и модифицирана, за да Ви служи през следващите 35-40 години, като ще бъде произвеждана в България от българската индустрия.“

Този бизнес модел е структуроопределящ за финландското дружество, като на него се дължи и успеха му през последните години. След падането на желязната завеса, обединяването и разширяването на ЕС със страни от бившия съветски блок, “Patria” осъзна, че потенциала на бившите комунистически страни може да бъде използван, както и да бъде използвана така винаги болезнената „патриотичност“ на конкретна нация. Всъщност, бизнес инвазията на Patria не е подчинена на добре познатия модел „разделя и владей“, а на принципа на Сън Дзъ и неговото изкуство на войната – „дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо“. И въпреки, че в момента всички сме едно „общо и сплотено северно атлантическо семейство“, само до преди двайсетина години бяхме реални врагове.

България ще похарчи приблизително 1,4 млрд. лева по тази сделка и всички бъдещи участници осъзнават това, но не на бизнес ниво, а на местно и структуроопределящото за икономиката действие.

„За нас е ясно, че когато една държава има намерение да похарчи 1,4 млрд. лева за военно оборудване, това не е обикновена сделка. Трябва да предложим нещо повече за тези пари – да предоставим ноу-хау, да създадем работни места, да гарантираме сигурност на доставките, да осигурим поддръжка на машините през целия им жизнен цикъл. Patria предлага на България местно производство, което се осъществява чрез трансфер на технологии. Вие не просто ще си купите техника. Бронираните бойни машини ще се произвеждат в България от български фирми и български работници. Този подход ще даде възможност да се развие съществено капацитета на местната промишленост и ще гарантира сигурността на доставките в кризисни ситуации, което е важно за националната сигурност. Ако голяма част от бойните машини се произвеждат в България, както предлага Patria, значителна част от инвестицията ще остане в страната, ще развие икономиката в сектора, ще създаде много нови работни места. Ние вече осъществихме четири пъти такъв трансфер, така че имаме отличен опит и ноу-хау, които сега предлагаме на България.“

Тихата дипломация от международни военни компании, но на местно ниво, вече дава своите резултати. В края на септември тази година Сдружението на българската отбранителна индустрия (СБОИ) проведе една национална конференция на тема „Отбранителната индустрия – лидер на иновациите в България“, като най-интересната тематична сесия бе възможността българските фирми в този бранш да станат евентуални подизпълнители по проекта за бронирана техника. И тук не говорим само за машиностроене, оръжие- строене или оптични компоненти и продукти, а и за евентуално включване и на местни таланти от областта на физика, химия, енергийни системи и др.

Българските фирми като „Терем“ АД, „Самел-90“ АД, „Аркус“ АД, „Арсенал“ АД, „Оптикоелектрон Груп“ АД и „Оптикс“ АД след падането на комунизма бяха принудени не само да се преквалифицират в производство на системи по западни стандарти, но и да променят начина си на бизнес мислене и управленски бизнес модел. Всички изброени работят с цял свят, и дела им в продажбите на национално ниво е много малък, за сметка на международните им продажби и взаимоотношения. Не случайно именно тези фирми изнесоха и своите презентации на цитираната конференция на Сдружението на българската отбранителна индустрия.

Обществото може би не осъзнава, но в този бизнес не се работи за „жълти стотинки“ или на „ишлеме“. Качеството на българското военно производство на международно ниво е високо, иначе тези фирми нямаше да съществуват.

Мое лично предположение е, че трима основни търговци ще имат своето конкурентно предимство пред останалите участници. Това са финландската Patria, швейцарската фирма Mowag и тяхната серия продукти Piranha, както и турската Otokar. До този момент единствено Patria са потвърдили, че производството на българската бронирана техника ще бъде в България, но се очаква и другите участници да предложат същите условия, имайки в предвид едно от изказванията на премиера Бойко Борисов при посещението си именно в „Терем – Хан Крум“ в Търговище на 27 април тази година „Трудът ви ще се оцени. За милиард и двеста милиона има програма“.

Обновяването на българската армия трябваше да се случи – рано или късно България трябва да превъоръжи своето оборудване с нови технологии. Причините не се коренят само във факта, че техниката е стара, а в членството на България в НАТО. Когато преди години сме станали пълноправен член на северно атлантическия алианс сме поели тази отговорност и е логично да я изпълним. Старото руско въоръжение е качествено, но е „старо“ и е напълно несъвместимо със стандартите на НАТО. Под несъвместимо разбирайте нови технологии, нови комуникации, нови комуникационни кодове и възможности, нови поколения. Военното производство се е развило в пъти от както България е закупила последния танк Т-55 или самолет МиГ-29.

Шанса хиляди семейства да продължат своята работа в структурите на военните български заводи е най-големият плюс от тези сделки. Ефекта на доминото ще следва и този сектор, защото повече работа, означава повече данъци, осигуровки, повишаване на стандарта. За последното е трудно да се предвиди с колко, тъй като отношението на българския работодател е второто нещо, което трябва да се обнови, но е и друга тема за размисъл.

Не на последно място, ако сделката се осъществи по начин, предвидена от правителството, възможността за корупция ще бъде сведена до минимум и причината за това е проста – посредника при сделката ще бъде самият производител, който ще разпределя платените от правителството пари към българските производители. Нещо, напълно ново за нашият стандарт на работа, изхождайки от една прословута сделка с хеликоптери, преди много години, където посредника бе българин, половината хеликоптери не бяха пожелани от правителството, а поддръжката им се оказва като химера. Да не говорим, че след тази сделка българската общество остана с вкус на „развалено и гнило“.

Да, тази сделка е с по-голяма стойност за България, отколкото покупката на бойни изтребители, най-вече заради възможността да кажем след години – това го направихме ние.

Остава само един проблем за решаване – ще успее ли българското правителство да пречупи и мисленето си, като намери общ път и възможности да уравновеси баланса между политическите и бизнес интереси.

Утопия?

аркусАрсеналБойко БорисовкоментарновиниОптикоелектронОптиксОтокарПатриаПираняСамел-90Терем