Цветан Василев за ‘Дунарит’, военните пазари и кражбите на бандата на Пеевски

СОФИЯ, (ВМ) – Темата за финансовото и търговското състояние на българския завод за боеприпаси „Дунарит“, както и съдбата на компанията, все още остава актуална и до днес, и в същото време – неизвестна. Свързахме се с г-н Цветан Василев, за да получим отговорите му по темата и да ни разкаже повече за това, което наистина се случи през 2014 г.

Въпросите зададе Бойко Николов.


В1: Г-н Василев, благодаря Ви, че се съгласихте да отговорите на няколко въпроса свързани с военното дружество „Дунарит“. Интересува ме мнението на бизнесмена от първо лице – какво беше финансовото състояние на „Дунарит“ преди „прословутия фалит“ на КТБ? Какво бе търговското такова – имаше ли поръчки, договори за изпълнение, подновени лицензи? С кратки думи – ако уравнението КТБ не съществуваше, в каква бизнес и обществена среда попадаше „Дунарит“?

Цветан Василев: Преди всичко бих искал да подчертая, че „Дунарит” беше един от многобройните индустриални активи, придобити чрез де факто SPV фирми, финансирани от КТБ. Историята и развитието на „Дунарит” след влизането му в инвестиционния портфейл на КТБ е показателна за философията на нашето управление и на инвестиционната ни политика. При приватизацията си през 2004 г., „Дунарит“ беше практически фалирала компания с годишен обем на производство и продажби от 1-2 млн. лева и дългове от над 30 млн. лева. С търпение и професионализъм, „Дунарит” се превърна в рамките на 10 години в една от най-стабилните във финансово отношение фирми от бранша и желан партньор за редица международни компании като АТК, Дженерал Дайнамикс и пр. Естествен , това не би било възможно без адаптацията на производството към съвременните изисквания за качество и продуктова диверсификация на пазарите, инвестициите в машини и производствени мощности (над 40 млн. лева за периода), включително и в единствената камера в български завод за унищожаване на взриватели, инвестиции в нови продукти, включително и чрез съвместни разработки с водещи компании като АйЕмАй, и т.н.

След 2009-2010 г., в резултат на оживлението и сериозното повишаване на търсенето на продукцията на определени пазари, финансовото състояние на „Дунарит” се подобри рязко. Към момента на организирания фалит на КТБ, „Дунарит” изпълняваше годишно между 60 и 80 млн. лева поръчки изключително за износ, а през периода 2014-2018 г. годишните обеми са надхвърлили 100 млн. лева, независимо от вражеската среда, създадена около фирмата. Очевидно е, че компания, която е била „източена“ от мене, според твърденията на пропагандната машина, едва ли би могла не само да оцелее, но и да изплати със собствени средства криминално предявения от ДКК дълг към нея. Развитието както на „Дунарит”, така и на болшинството компании от инвестиционния портфейл на КТБ след нейното фалиране, само доказват доброто финансово състояние на банката и несъстоятелността на тезите за източване , пирамиди и пр. нелепици, разпространявани не само от Пеевски и прокуратурата, но и от редица претендиращи за обективни медии.

В2: Просто няма как да не Ви попитам. Невъзможно е! Цялата драма около „Дунарит“ през последните години оставя в мен един „много горчив вкус“, който не ми дава мира – защо държавата е впрегнала целият си арсенал и държавен ресурс за да „спаси“ едно военно дружество, а не направи същото с КТБ? Задавам този въпрос защото нека си кажем истината – „Дунарит“ не някакъв оръжеен фактор извън границите на България, докато КТБ управляваше милиарди. Не е ли логично, ако четвъртата банка в една държава хипотетично изпитва затруднения, държавата в лицето на БНБ,  да се опита да спаси капитала и актива на банката, да запази парите на хората, да гарантира, че един последващ мониторинг и контрол ще изведе КТБ от ситуацията и тя ще продължи да функционира нормално? Американците го направиха, французите, германците също.

Цветан Василев: Тезата, че активите на КТБ са застрашени от мен и трябва да бъдат „спасени“, има една-единствена цел — контролираното им придобиване от определени хора на цени, в пъти под обективната им пазарна стойност. Подобни са случаите с Виваком/НУРТС (само че с участието на руската ВТБ) и Авионамс. Трябва да споменем и бандитските „придобивания” на Петрол, Рубин, Техномаркет, Гипс, Кастра Рубра, Литекс Моторс, ИПК Родина, София-прес и редица други значими по-малки активи.

Всъщност, ако държавата е имала желание да защити КТБ, тя първо не трябваше да позволи вандалската рейдърска атака през юни 2014 г., организирана от центъра около Пеевски с активната водеща роля на прокуратурата. А след като се позволи всичко това, възстановяването на банката, независимо от абсолютно работещото предложение на Суверенния фонд на Оман, никога не е влизало в плановете на държавата по простата причина, че вместо по сметките на Пеевски и компания, постъпленията от продажбата на нейните активи щяха да отидат в банката. И тогава щеше да лъсне несъстоятелността на тезата за източената от мене банка. Сега печалбите са за Пеевски и компания, а обвиненията и униженията — за мене и моите колеги.

А колко са обективни оценките за „негативното изключение” КТБ и „добрите” останали банки от системата се доказва от танталовите мъки на някои от тях и днес да преминат стрес-тестовете на ЕЦБ, независимо от 6-те години толеранс, абсолютно благоприятната пазарна среда до края на 2019 г. и многобройните манипулации на финансовите им резултати под безмълвния поглед на БНБ и в частност на Банков надзор.

В3: Определено някои български медии, които са приближени до депутата Делян Пеевски Ви нападат и обвиняват през последните години. Към тяхната реторика се включи и Министър на икономиката на Република България Емил Караниколов, който обяви, че Ваша офшорна фирма „държи Дунарит“. Ваша офшорна фирма ли „държи Дунарит“? Имате ли участие в офшорна фирма, която „държи Дунарит“?

Цветан Василев: Вече споменах в предишните си отговори, че за придобиването на активите КТБ ползваше определени фирми — де факто SPV — за реализация на титула на собственост. Някои от тях бяха със сериозна капитализация вследствие на успешно реализирани инвестиции. Всички тези фирми са имали де юре различни номинални собственици (всички те са регистрирани, счетоводно водени и контролирани от главния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов и неговия „екип”), но реален собственик де факто е била КТБ. В тази връзка, и обезпеченията, и източниците за погасяване на кредитите на т. нар. „кухи” фирми от прокуратурата винаги са били оперативните компании и активи. Тези практики лесно се доказват от случаи с реализация на значими активи като „Еловица”, Мини „Станянци” и „Бели брег”, Вамо-Варна, „Електроника”, терените зад Централна гара и много други. Така постъпих дори и с голямата част от постъпленията от продажбата на акциите на банката от моята еднолична фирма Бромак. Така щеше да се случи и след продажбата на Виваком, планирана за 2015 г., от която очаквахме нето 500 млн. евро за КТБ. НУРТС, чиято продажба беше започнала и очаквахме да завърши до края на 2014 г.,  щеше да бъде продадена на минимална цена 130-140 млн. евро. А всеки, който поне малко разбира от баланси на банки, би могъл да си направи сметка как би изглеждала КТБ с 1,3 милиарда лева по-малко кредити и печалба на 2-те основни инвестиционни компании — Бромак и ТЦ-ИМЕ — от над 300 млн. евро. А за това, доколко източена е била КТБ, най-добре говори оценката на авторитетна американска компания на само 13 индустриални активи на КТБ, надхвърляща 1,7 млрд. евро.

Що се отнася до собствеността на „Дунарит”, вероятно усърдно услужливият и не особено интелигентен министър на Пеевски е визирал компанията-собственик на 90% Хедж Инвестмънт. Де юре аз съм бил неин собственик за кратък период — май 2014-януари 2015 г., но де факто собственик също както и на другите компании е била банката, защото интересите на КТБ са били винаги приоритет. В крайна сметка, водещо за мене е, че офшорната компания не е ощетила по никакъв начин нито КТБ, нито „Дунарит”. Напротив, с фалита на КТБ компанията изгуби своите активи. Тук смятам, че много по-важен е отговорът на въпроса, защо държавата, най-вече чрез чевръстия министър Караниколов, но и с КЗК, Търговски регистър, КП КОНПИ и пр., върши поредица от закононарушения и откровени престъпления. На практика, държавата откровено работи в свой ущърб и в ущърб на кредиторите, а чрез Фонда за Гарантиране на Влоговете, тя е главен потърпевш. Поне за мене отговорът е ясен — това са характеристиките на пленена от мафията държава.

В4: Ако „Дунарит“ стане държавно дружество то няма да просперира. Просто защото държавата ни не живее в съвремието на военната индустрия, не умее да работи в променящия се конкурентен пазар, и най-малкото – няма интелектуалния капацитет да превърне това дружество в конкурентоспособно извън България. Лично мое мнение, но въпросът ми е – в опитите за одържавяване не се ли търси бъдещ икономически лост за въздействие върху финансовото и търговско състояние на частни български военни дружества при съвместната им работа с Дунарит, или е просто опит за продаване едни частни активи, но в полза на държавата?Или е нещо друго, може би кражба?

Цветан Василев: Склонността към одържавяване, която забелязваме в последно време, определено показва носталгия по формулата на Мултигруп (на Държавна сигурност), когато многобройни негови структури бяха застанали на входа и на изхода на работещите държавни фирми. Нямам съмнение, че тази шайка, с лице Пеевски, не иска да развива и управлява, а да източва. Затова държавната собственост е много удобна за тях. Аз не съм убеден, че те „искрено” желаят да национализират „Дунарит”. Тезата за национализация е много удобна за популистката им пропаганда. Знам със сигурност, обаче, че мотивът е много прост — те не искат да позволят на Е. Гебрев да заплати 60 млн. лева в масата на несъстоятелността на КТБ. За да осуетят това, те превърнаха абсолютно противозаконно ДКК във факторингово дружество, което заплати на КТБ около 2 пъти по-малко, но за сметка на това Пеевски, чрез Виафот и ДиПи Инвестмънт, беше щедро възнаграден от синдиците с активи за над 150 млн. лева. Естествено, мълчат и Борисов, и прокуратурата. Може би, защото Добрин Иванов защитава не само интересите на Пеевски.

А колко успешно „се управляват” държавните фирми, може да се съди по състоянието на одържавения Авионамс, който държавата „оцени” на цена 3 пъти по-ниска от цената, на която го продаде през 2009 г. — само за миноритарния пакет държавата получи 10 млн. евро през 2012 г. По времето, когато Авионамс беше „собственост на офшорката на Цветан Василев”, както те представят сюжета, фирмата получи всички лицензи на НАТО и Веролетьi России за ремонт на МИ17, и то въпреки интригите на Министерство на отбраната. Освен това, спечели договор за ремонт на 36 машини на стойност над 180 млн. долара, с разчетна печалба на мениджмънта от над 30 млн. долара. По информацията, която достига до мен, в момента, Авионамс не изпълнява ангажиментите си по договора поради липса на финансиране, а в същото време не успява да изплаща и дълговете си към държавата. Затова пък вероятно между руските доставчици и Авионамс вероятно е застанала някоя „професионална” фирма, която прибира гарантираната от нас и мениджмънта на Авионамс печалба от договора, до който достигнахме след 5 години целенасочена работа и десетки мои и на мениджърите пътувания и контакти до Москва, Вашингтон и Брюксел.

В5: Само преди няколко седмици, друго военно дружество „Емко“ заплаши с протест след прекратяване на извънредното положение, защото цитирам „в ход е план на министъра на икономиката и група свързани с него лица отново да се открадне изпълняван договор за износ на наша продукция за пазари на НАТО и да се прехвърли този договор на фирми от едно известно обкръжение“. Указван ли е подобен натиск върху Вас или върху самото дружество Дунарит, докато е било под Ваш контрол? Имало ли е опити за държавна намеса, която да повлияе върху положителното развитие на дружеството? Искали ли са политици от Вас „нещо Дунарит да направили, или не“ в полза на някой друг?

Цветан Василев: Нека не забравяме, че военната индустрия не беше толкова апетитна хапка дълго време. Възстановяването на пазарите определено започна след 2009-2010 г. В  същото време, поддържането на производствените мощности изискваше инвестиции, което не се вписва в „инвестиционните планове” на властелините на държавата.

Все пак, някои бяха видели потенциала своевременно, след като си поискаха по 50% безвъзмездно от „Дунарит” и „Авионамс” още през 2009-2010 г. Тогава, за да запазя главното — банката, към чието унищожаване с идването на Борисов на власт се беше фокусирала една финансово-медийна група, която беше партньор на Борисов в първото му правителство —прехвърлихме акциите на компания, избрана от добрия приятел на Борисов по това време Сталийски. Това си беше класическа форма на рекет, която стана норма на управление след идването на Борисов на власт. След това си откупихме същите акции през 2013 г. Понеже има конкретен следващ въпрос по тази тема ще се огранича дотук.

Очевидно е, че бумът на пазарите на военна продукция от периода 2012-2018 г. е увеличил апетитите на шайката. Естествено, техните амбиции не включват инвестиции и свързаните с тях рискове, а единствено контрол, рекет и кражби. А този рекет се осъществява най-лесно чрез контрола върху Междуведомствената комисия за износа на специална продукция. Тя, по моя информация, е преминала под контрола на шайката около Пеевски още по времето на Орешарски, а понастоящем чрез Караниколов и Каракачанов не само имат информация за износа, но естествено я използват в своя полза. Говори се за практики на рекет (процент от износа), както и за отказ от издаване на разрешения, какъвто е очевидно случаят с Гебрев. В същото време, използват контролираните от тях Кинтекс и ВМЗ Сопот, а и редица наведени търговци от тяхната квота – Манджуков, Добрин Иванов и пр. — за алтернативни производители и износители. По подобен начин, преди 2 години с риск от загуба на индийския пазар, спряха износ на „Емко”. В същия този период, куклата на конци на Пеевски Караниколов беше използван да прекрати дългогодишен договор на „Емко” със сръбска държавна фирма в Лучани и пр. Мога да продължа с още примери, но се надявам, че и изнесените дотук потвърждават моите думи за пленената държава България.

В6: В едно Ваше интервю Вие казвате, цитирам: „Дунарит” винаги е бил цел на Пеевски и Борисов“. Според Вас какви интереси защитават Пеевски и Борисов по темата „Дунарит“? Държавни, чужди или лични?

Цветан Василев: Вече съм имал възможност да кажа в интервю за Сашо Диков, че за известен период от време собственици в „Дунарит” бяха лица от кръга на Сталийски-Борисов. В резултат на това, след обратното изкупуване на акциите от Хедж Инвестмънт (отттам е основният дълг на фирмата към КТБ), групата се обогати с около 25 млн. евро. За тези транзакции разполагам с документи, включително и за по-нататъшното движение на парите към офшорни сметки.

Публично известно е от други мои интервюта, че Пеевски поиска през май 2014 г. чрез адвоката си  Ангелов същите 50% от „Дунарит” наред с други активи на банката, за които той не е имал никога никаква заслуга. След отказа ми да отговоря на този рекет, последва рейдърската атака срещу КТБ, организирана чрез прокуратурата, но подкрепяна медийно от почти всички медии, включително и държавните.

След поставянето на КТБ под особен надзор на 20 юни 2014 г., започва бясно превземане на фирмите с най-значимите активи от страна на Бисер Лазов, очевидно под контрола и с одобрението на Пеевски. Една от първите фирми, които този крадец и лъжец опитва да превземе, е неслучайно „Дунарит”. Опитът му е осуетен, независимо от натиска, заплахите и, разбира се, съдействието на партньорката му по лъжи и кражби Албена Андреева, която съвсем „случайно“ се озовава в ролята на изпълнителен директор на Хедж Инвестмънт. За ролята си в спасяването на  „Дунарит” и запазването му като сериозен актив за тогава все още желаното възстановяване на КТБ, двамата членове на борда на Хедж Инвестмънт – Мартин Апостолов и Людмила Илиева, се сдобиха със скалъпени обвинения от „доблестната” българска прокуратура. А интересен факт е, че едно от предложените лица за член на съвета на директорите на „Дунарит”, е бившият съсобственик във фирмата от времето на Борисов-Сталийски — Мирослав Миленов. Това само потвърждава симбиозата между Борисов и Пеевски в разграбването на активите на КТБ. Много често ме обвиняват, че тези активи не са били оставени в ръцете на синдиците на банката, за да се разпоредят в „интерес на държавата”. За това как те се разпореждат и в чий интерес мога да говоря много, но най-красноречиви са „сделките” около Петрол, Техномаркет, Гипс, Дунарит, ИПК Родина, Кастра Рубра, София-прес, Рубин, Виваком и НУРТС, където в квази-законното присвояване се включиха и КЗК, КРС, КП-КОНПИ, за да се „гордеят”, че били „върнали” 122 млн. евро в масата на несъстоятелността, докато нетната стойност на този Виваком и НУРТС надхвърляше 700 млн. евро.

Никога не бих се противопоставил на продажбата на активите на КТБ, ако това се правеше с цел да се постигне оптимална, ако не и максимална, цена за тях. Вместо това, наблюдаваме действия на държавни институции, които имат всички характеристики на корпоративно рейдърство в класически руски стил.

В7: Чакайте да обърна интервюто с главата надуло. Не намирате ли ирония в следното – медии, приближени до депутата Пеевски „огласяват“ версията, че „отравянето на Гебрев“ е теория на конспирацията, съчинена от Вас и хората около Вас (вкл. Гебрев), но в същото време точно това разследване е част от портфолиото на поредица статии, чиито автори взеха наградата за разследваща журналистика „Пулицър? Сега, като погледнем от този нов ъгъл, смятате ли, че България заслужава 111 позиция по свобода на словото, или са ни надценили?

Цветан Василев: Медийните спекулации на пеевските пасквили не са нито новост, нито пък имат особено значение. Поне за мене. По-големият проблем за България е поведението на държавните институции, призвани да пазят държавността, и особено на прокуратурата. Характерно е отношението на прокуратурата по случая Гебрев. Не беше съвсем отдавна  — мисля, че през 2017 г. — когато тогавашният главен прокурор Цацаров изрече изумителното твърдение, че Гебрев се е отровил от пестициди по салата от рукола, която бил консумирал. Едва ли някой от прокуратурата може да обясни какво са разследвали в продължение на почти 5 години, преди да стигнат до удобното, особено за някои решение — ГРУ. За мене тази на пръв поглед странна метаморфоза се обяснява с резкия „атлантически” завой, който взеха с 300 км. Сотир Цацаров и Иван Гешев след тяхното посещение миналата година в САЩ.

Аз нямам идея защо разследването на М. Шуорц му е донесло Пулицър, след като е известно, че значителна част от разкритията се дължат на Белингкат и Христо Грозев. За мене много по -смущаващо е, че то стига само до евентуалния извършител, но не дава отговор на най-важния въпрос — защо и кой го е поръчал? По мое скромно мнение, Гебрев е прекалено малък за руската военна индустрия, за да бъде взет на мушка от тях. Не издържа на никаква логика и опитът на Пеевски и прокуратурата, включително и чрез т. нар. шпионско дело, да включат и Малофеев, и мен в тази мръсотия, просто защото Гебрев не е имал нищо общо с „Дунарит” в началото на 2015 г., когато е отровен. Тук ще споделя, че М. Шуорц взе интервю от мене през лятото на 2019 г., но не посмя да включи моето мнение. Не знам дали такава е била задачата му, но тя е изпълнена блестящо — и вълкът сит, и агнето цяло.

Моето лично мнение е, че най-много светлина хвърля разследването на Бивол, които все пак са членове на Organized Crime and Corruption Reporting Project, разкрило възможни мръсни заигравания на българските служби с руските такива, на гърба на Гебрев. А там пак се набива на очи името на Добрин Иванов — почтения търговец и собственик на медия, рупор на правителството и прокуратурата.

Така че 111-то място в класацията ни по медийна свобода си е направо успех.

***

Следвайте ни навсякъде и по всяко време чрез Facebook страницата ни и RSS. Четете повече от света на отбрана и сигурност, анализи, коментари, и нови военни технологии в английската версия на сайта

BulgarianMilitary.com

Коментари
Зареждане...