Има слухове, че руска ПВО система С-400 е останала в Сърбия и България може да носи вина за това

СОФИЯ, (ВМ) – Руската зенитно ракетна система (ЗРК) за противовъздушна отбрана С-400 Триумф представлява реална заплаха за България и НАТО, каза доц. Момчил Дойчев, съпредседател на УС на Атлантическия съвет.

Изказването му е по повод твърденията и засега само слухове, че една С-400 е останала на територията на Сърбия след проведеното руско-сръбско учение „Славянски щит“ в края на октомври тази година.

„Проблемът не е толкова в това, че ние дадохме разрешение, защото то донякъде произтича от договорите между ЕС, НАТО и Русия, Сърбия, а в това, че не знаем дали тази зенитно-ракетна система наистина е останала в Сърбия или се е върнала в Русия. Дори и да се е върнала в Русия, тревожното е, че тези маневри в сръбската база „Батайница“ край Белград се оказа, че ще бъдат ежегодни. Това означава, че ЗРК С-400 на практика ще остане там и това вече създава заплаха за сигурността не само на полетите, а за сигурността на всички НАТО-вски държави“, категоричен е доц. Дойчев.

Какво представлява ЗРК С-400 Триумф?

ЗРК С-400 е обновена версия на старата руска система С-300. С-300 обаче е все още на въоръжение, както Русия, така и в България, и други бивши социалистически страни. Но не само – Гърция също разполага с нея.

Редица международни издания, включително и американски твърдят, че ракетното снаряжение на С-400 е едно от най-опасните в света.

През 2017 г. американското списание The Economist определи ЗРК системата С-400 Триумф като „една от най-добрите системи за противовъздушна отбрана, правени някога“, а Международният институт за проучване на мира в Стокхолм заяви, че „С-400 е сред най-модерните системи, с които светът разполага в момента“.

Противно на очакванията, ракетния арсенал и прецизността на поразяване не я правят толкова уникална.

Уникалността идва от радара тип 96L6E2, който е изцяло руска разработка от новата „ренесансова“ ера на военно-промишления комплекс в Русия.

Радар 96L6E2 открива абсолютно всички видове самолети, изтребители, бомбардировачи и стелт технологични самолети с които света е запознат, и разполага днес. Прави го на всякакъв терен – пресечени местности, гори и планини. Радарът може да локализира и да улови в режим „проследяване“ 100 цели едновременно.

Балистичният обхват на ракетите е до 230 квадратни км. Отделно, локализирайки чуждо летателно средство, радарът разполага с режим „автоматично изстрелване“ в радиус от 580 км.

Другото предимство на радарната технология се изразява и във факта, че освен самолети, ЗРК С-400 Триумф локализира, и стреля по крилати ракети, като параметрите им за откриване са същите, като при самолетите.

Именно това е причината, редица западни специалисти да отговарят на въпроса – защо не летят самолети там, където е разположена С-400?

В момента Русия е на финалната права в изработката на новата им система ЗРК С-500, която ще разполага с обновена версия на радарната система и ще бъде въоръжена с хиперзвукови ракети.

Все още слухове, но се говори, че освен Русия, Турция и Индия ще се включат в този проект, като равноправни партньори.

Какво още каза доц. Момчил Дойчев?

Според доцента, съществуването на военна база в близост до Ниш може да е проблем не само за България, но и за другите страни членове на НАТО.

Интересен обаче остава факта със слуха за „изоставената“ С-400 на територията на Сърбия, защото касае дейността на България, като член на НАТО.

„Ако нашето правителство беше поискало да се осъществи такава проверка на българска територия, едва ли Русия щеше да сключва договор със Сърбия, който на практика да остави ЗРК С-400 край базата в Белград“, заяви експертът.

Това негово изказване е тревожно и поражда следните въпроси:

  • Ако не е правена такава проверка, защо не е, при положение, че сме страна членка на НАТО?
  • Редовна практика ли, българските служби да не правят проверка на преминаващата чужда военна техника през страната?
  • Какви са принципите за избор „какви са критериите, които определят кое да се проверява и кое не“?
  • Знаело ли е руското правителство, че България няма да извършва проверка на преминаващата военна техника, за да си позволи договор със Сърбия, който реално да остави С-400 на територията в Сърбия?

Какво каза и какво не сръбския президент Александър Вучич?

В дните в които се проведе руско-сръбското учение „Славянски щит“, Сърбия закупи друга руска ПВО система известна като „Панцир“. Логично бе, някои местни журналисти да му зададат въпроса, дали Сърбия ще купува С-400.

„От това, което видях – това е впечатляваща система (С-400). Но ние не планираме да я купуваме, защото нямаме пари с които да я платим, тъй като строим магистрали и инвестираме в много други проекти… Знаеш ли, че ако имаш такова оръжие, никой никога няма да те нападне. На места със системи С-400 американските или други самолети не летят. Имаме авиация – по-силна от всякога и ще укрепим нашите системи за отбрана с ракетната система „Панцир“ и други неща, които не са в списъка със санкции на САЩ “, бяха думите на сръбския президент.

Нито той, нито който и да е друг пожела да даде отговор, дали една С-400 е останала в Сърбия.

Опита обаче показва, че в момента Владимир Путин не се интересува толкова много от това, дали някой от настоящите партньори на руската федерация може да плати една ПВО система. Спомнете си, че в началото на тази година Русия подари С-300 на сирийската армия, а преди две години направи същото и с Иран.

Единствено остават съмненията. И ако се окажат верни – отговорите на горните въпроси.

Следвайте ни навсякъде и по всяко време чрез Facebook страницата ни и RSS. Четете повече от света на отбрана и сигурност, анализи, коментари, и нови военни технологии в английската версия на сайта

BulgarianMilitary.com
Източници: BM-ENG

Коментари
Зареждане...