Бъдещето е в безпилотните летателни апарати. Защо България не купува?

СОФИЯ, (ВМ) – През 2023 г. България би трябвало да получи първите два самолета Ф-16 от американския производител Локхийд Мартин. Сделката е за осем самолета и е на стойност 1,2 млрд. щ.д. Но това е само първата част от целият програмен пакет на правителството, защото след първите осем, ще поръчаме още осем.

Малко известен факт е, че Ф-16 е изтребител, който може да се превърне в автономен боен дрон и да изпълнява различни бойни мисии, след което да кацне в базата. Впрочем, това е успешно приключил първи етап на програма Have Raider на Пентагона. В следващия етап (също приключен) софтуера на Ф-16 взима самостоятелни решения въз основа на оперативни параметри и след това ги променя с актуализирането на ситуацията. Трети етап се разработва в момента.

Have Raider е част от мащабен проект за бъдещето на американските ВВС и начина по който ще се води въздушния бой. Този проект се казва Loyal Wingman Project.

Wingman разширява боевата способност на един въздушен екипаж, чрез съвместен полет на самолет пилотиран от пилот и дрон, управляван от базата.

Разбира се България е далеч от възможността да разполага и управлява Have Raider програма, но възниква съвсем логичен въпрос – нужни ли са на България дронове, и ако да, защо не купуваме?

Човешки живот

Дроновете се управляват от оператори локализирани във военна база на стотици километри от реалните бойни действия. Човешкият живот остава запазен, а с него и способностите на вече обучения оператор.

Въздушна подкрепа и „камикадзе„

Един дрон може да лети до изтребител по много причини – съвместна охрана, разузнаване, бойни действия и не последно място – ролята на „камикадзе“.

Ето ви ситуация – пилот има някакъв проблем, който не му позволява да се защити от вражески самолет. В този случай един „съпътстващ“ дрон може да поеме контрол върху ситуацията и да се взриви близо до противника, или да се „вреже“ в него.

Ниски оперативни разходи и разходи за обучение

Реално безпилотните летателни апарати са съвкупност от корпусни системи, електронни платки, камери и при необходимост – въоръжение. Цялата командна електроника обаче е в ръцете на оператора далеч в базата.

Обучението на оператор на дрон също има своето предимство, тъй като оператора остава на това, на което се е обучавал. Няма нужда от тренажори, чиято поддръжка е скъпа.

Ниската цена на продукта

Това е поредното предимство на безпилотните военни апарати. Според функционалността цените са между 800,000 и 100 милиона щ.д.

Hermes 900 е израелска безпилотна машина определяна за една от най-добрите в света по отношение на наблюдение и разузнаване. Струва 25 млн. щ.д.

MQ-9 Reaper е американски атакуваш боен дрон, който извършва и всичко допълнително, като израелския си събрат. Струва 65 млн. щ.д.

България наистина се намира на интересно географско положение. Правителството усилено работи в областта на енергийна политика, чрез изграждане на газови хъбове. Охраната им ще бъде от стратегическо значение за страната и ефективно решение може да са именно дроновете.

Няколко разузнавателни дрона с камери за лицево разпознаване могат да следят преминаването на емигрантски потоци през границата и вътрешността на страната. Използването им в градски условия при наблюдение на заподозрени за тероризъм се прави от години в други държави. По този начин тяхната помощ е високо ценена от специалните части, работещи на земя.

АЕЦ „Козлодуй“ винаги е бил болна тема за българина и най-вече неговото въздушно пространство. Ето още едно приложение на безпилотните летателни апарати.

Не на последно място – бъдещите самолети Ф-16. Не можем да си позволим програма аналогична на американската, но можем да направим собствена Wingman програма в която самолети и дронове да летят съвместно, осигурявайки по-голяма сигурност един на друг.

Факт е, че безпилотните самолети ще определят бъдещето на действията във въздуха.

Много страни, включително и страни от нашия калибър (Сърбия, Словения, Естония, Румъния и др.) вече са купили такава техника, или работят по такава програма.

Някои стигнаха и по-далеч. Израел вярва в тази техника, затова разработва различни практични идеи. През февруари тази година тестваха дрон превозващ по въздух двама ранени от бойното поле до медицинския център.

Израелската аерокосмическа индустрия е разработила софтуер, който позволява едновременното използване на голям брой дронове в различни мисии и в един и същ момент.

А може ли България да произвежда?

ВМЗ Сопот през настоящата година вече подписа договор с израелски производител на дронове и получи лиценз от него.

„Оптикс“ Панагюрище пък работят в противоположната посока – създали са анти-дрон устройства, които в определен периметър и на определени честоти „разстройват“ електрониката на летателната машина, и тя бива „свалена“.

Друга фирма от Панагюрище – „Оптикоелектрон“ спонсорират български дрон проект, като за целта са предоставили дневни, нощни и термовизионни камери, собствено производство. Скоро време ще инсталират СВИР камера, която елиминира мъглата и предава ясна картина.

Примери много, при това на местно ниво. Възможности за приложение също. Всичко това ни връща в изходна позиция, за да попитаме отново – защо България не купува/произвежда дронове?

Следвайте ни навсякъде и по всяко време чрез Facebook страницата ни и RSS. Четете повече от света на отбрана и сигурност, анализи, коментари, и нови военни технологии в английската версия на сайта

BulgarianMilitary.com
Автор: Бойко Николов

Оригинално заглавие: Защо България не купува дронове?
Източник: ТЕМА

Мненията, изразени в тази статия, са авторски и не отразяват задължително редакционната позиция на BulgarianMilitary.com.

Коментари
Зареждане...